бил осенил

Речник на българския език

1. бил осенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил осенил е производна форма на осеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).