бил опустявал

Речник на българския език

1. бил опустявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил опустявал е производна форма на опустявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).