бил опръстенил

Речник на българския език

1. бил опръстенил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил опръстенил е производна форма на опръстеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).