бил оплевил

Речник на българския език

1. бил оплевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оплевил е производна форма на оплевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).