бил опитомил

Речник на българския език

1. бил опитомил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил опитомил е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).