бил олюлял

Речник на българския език

1. бил олюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил олюлял е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).