бил олекотил

Речник на българския език

1. бил олекотил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил олекотил е производна форма на олекотя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).