бил окъсявал

Речник на българския език

1. бил окъсявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил окъсявал е производна форма на окъсявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).