бил ококорил

Речник на българския език

1. бил ококорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ококорил е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).