бил оковавал

Речник на българския език

1. бил оковавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оковавал е производна форма на оковавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).