бил озорил

Речник на българския език

1. бил озорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил озорил е производна форма на озоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).