бил озарил

Речник на българския език

1. бил озарил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил озарил е производна форма на озаря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).