бил овършал

Речник на българския език

1. бил овършал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил овършал е производна форма на овършея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).