бил овързвал

Речник на българския език

1. бил овързвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил овързвал е производна форма на овързвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).