бил обусловил

Речник на българския език

1. бил обусловил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обусловил е производна форма на обусловя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).