бил обуздал

Речник на българския език

1. бил обуздал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обуздал е производна форма на обуздая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).