бил обрулил

Речник на българския език

1. бил обрулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обрулил е производна форма на обруля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).