бил обронил

Речник на българския език

1. бил обронил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обронил е производна форма на оброня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).