бил обелил

Речник на българския език

1. бил обелил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обелил е производна форма на обеля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).