бил обезшумил

Речник на българския език

1. бил обезшумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезшумил е производна форма на обезшумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).