бил обезчестил

Речник на българския език

1. бил обезчестил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезчестил е производна форма на обезчестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).