бил обезоръжил

Речник на българския език

1. бил обезоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезоръжил е производна форма на обезоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).