бил обезвъшлявал

Речник на българския език

1. бил обезвъшлявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезвъшлявал е производна форма на обезвъшлявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).