бил обвил

Речник на българския език

1. бил обвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обвил е производна форма на обвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).