бил наумявал

Речник на българския език

1. бил наумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наумявал е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).