бил науловил

Речник на българския език

1. бил науловил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил науловил е производна форма на науловя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).