бил натворил

Речник на българския език

1. бил натворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил натворил е производна форма на натворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).