бил напластил

Речник на българския език

1. бил напластил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил напластил е производна форма на напластя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).