бил налющил

Речник на българския език

1. бил налющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил налющил е производна форма на налющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).