бил наивничил

Речник на българския език

1. бил наивничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наивничил е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).