бил нагорил

Речник на българския език

1. бил нагорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил нагорил е производна форма на нагоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).