бил навървял

Речник на българския език

1. бил навървял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил навървял е производна форма на навървям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил навървял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил навървял е производна форма на навървя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).