бил навървил

Речник на българския език

1. бил навървил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил навървил е производна форма на навървя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).