бил набърчил

Речник на българския език

1. бил набърчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил набърчил е производна форма на набърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).