бил набъбрил

Речник на българския език

1. бил набъбрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил набъбрил е производна форма на набъбря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).