бил мяучил

Речник на българския език

1. бил мяучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил мяучил е производна форма на мяуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).