бил мъмрил

Речник на българския език

1. бил мъмрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил мъмрил е производна форма на мъмря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).