бил лющил

Речник на българския език

1. бил лющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил лющил е производна форма на лющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).