бил люлял

Речник на българския език

1. бил люлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил люлял е производна форма на люлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).