бил любезничил

Речник на българския език

1. бил любезничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил любезничил е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).