бил лицемерничил

Речник на българския език

1. бил лицемерничил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил лицемерничил е производна форма на лицемернича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).