бил кучил

Речник на българския език

1. бил кучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил кучил е производна форма на куча се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).