бил кичил

Речник на българския език

1. бил кичил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил кичил е производна форма на кича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).