бил изшумолил

Речник на българския език

1. бил изшумолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изшумолил е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).