бил изшилил

Речник на българския език

1. бил изшилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изшилил е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).