бил изцъклил

Речник на българския език

1. бил изцъклил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изцъклил е производна форма на изцъкля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).