бил изцвърчал

Речник на българския език

1. бил изцвърчал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изцвърчал е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).