бил изцвилил

Речник на българския език

1. бил изцвилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изцвилил е производна форма на изцвиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).