бил изхленчил

Речник на българския език

1. бил изхленчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изхленчил е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).