бил изумявал

Речник на българския език

1. бил изумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изумявал е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).